Опитна станция по земеделие – гр. Търговище води началото си от 21.ХІ. 1905 година, когато с Указ № 452 на княз Фердинанд (ДВ бр.251) е основан Търговищкият овощен разсадник. Площта му е 476 da общинска земя, от която 408 da са предназначени за лозов, овощен и черничев материал, 12 da за дворове на проектираните постройки, 12 da за ливади и 44 da за пътища между сеитбооборотните полета на разсадника.

Основоположник на разсадника е Никола Стойков от гр.Лясковец, завършил агрономическото си образование във Франция. През 1905г. са засадени 22 da американски лози, а през 1906г. още 104 da. В овощният разсадник се произвежда овощен посадъчен материал и сортови семена. Провеждат се курсове за обучение на земеделските стопани. По инициатива на тогавашния управител са построени основните сгради и сградата на управлението, засаден е декоративен парк , създава се 30 da маточна градина от ябълки, круши и сливи.

От 1919 - 1933г. управител на разсадника е Христо Нечев. През 1925г. площите на лозовите маточници са намалени до 24 da, а по-късно се дава първенство на зърнопроизводството. Разсадника приема облика на семепроизводно поле. През 1930-1931г. се отглежда основно овощен посадъчен материал от ябълки, круши, сливи, праскови, кайсии и череши(всичко 37 270 дръвчета).

От 01.07.1933г. Разсадника носи името “Държавен овощен разсадник”. В него се произвеждат специално плодни овощни дръвчета и лозов посадъчен материал за задоволяване нуждите на 6 околии - Търговищка, Шуменска, Преславска, Разградска, Поповска и Омуртагска. По това време за управител е назначен Димитър Йорданов, който създава лешниковото сортиментно насаждение от 22 сорта лешници. То е първото в нашата страна. От 1939г-1942г. за управител е назначен Петър Попов. Под негово ръководство са извършени помологични проучвания и биометрични измервания върху най-разпространените културни лешникови сортове. Въз основа на проведените проучвания той написва и издава първата монография в България за лешника – „Лешникът и неговата култура”.
Министерството на земеделието и държавните имоти със Заповед №1047 от 26.05.1942г. обявява Разсадника за опитен. Опитната дейност е в следните насоки: проучване върху лешници, малини, къпини; плодопреработка и овощарска технология - резитба, торене, видове подкултури, борба с болести и неприятели; установяване на най-подходящо редуване на културите в овощната градина.

През 1948г. Разсадника прераства в Държавно земеделско стопанство. През този период са дадени фондови земи и земята се увеличава до 4 500 da. От 1958г.-1963г. директор е Иван Радев. Площта на ДЗС е 12 891 da като Разсадника заема 392 da.
От 01.01.1963г. Държавното земеделско стопанство се преобразува в Комплексна опитна станция с Постановление №149 на МС от 06 септември 1962г. с цел изпитване и внедряване на постиженията на селскостопанската наука и разработване на конкретни научни методи за решаване на научно-приложните въпроси на селското стопанство в Търговищки окръг. Обработваемата земя е 10 839 da. Станцията притежава едър рогат добитък, свине, овце, птици, коне и необходимата материална база за отглеждането им. Неин директор е н.с. Съби Трифонов, а първите научни сътрудници в новосъздаденото научно звено са: Димитър Петров Димитров, Христо Папуров, Илия Крумов, Милчо Василев и Костадин Вълев. Комплексната опитна станция се ръководи от Академията на селскостопанските науки, а за внедряване на научните постижения в производството се консултира с Министерството на земеделието. В КОС-Търговище функционират следните отдели: „Полевъдство”, „Трайни насаждения” и „Животновъдство”. През този период работи н.с. Костадин Вълев, който издирва и проучва 490 ценни за района орехови вариетети и разработва технология за вегетативното им размножаване.Създава се овощна градина от общо 360 сорта ябълки, круши, сливи, праскови, вишни и череши. Извеждат се агротехнически опити за установяване най-подходящата дълбочина, начин на извършване на основната оран и торене на трайни насаждения при условията на сивите горски почви. В отдел „Полевъдство” се работи в следните насоки: агротехника на зърненохлебните и фуражни култури при поливни и неполивни условия; елитно семепроизводство при зърненохлебните и фуражни култури. Изведени са сравнителни опити с основните култури: пшеница, царевица, фасул, сорго с цел подобряване на старите и създаване на нови сортове. В „Животновъдството” усилията са насочени към създаване на нова порода Българско червено говедо за месо и мляко за Североизточна България. Разработва се програма за създаване на черношарена популация. В овцевъдството основно направление е създаването на нова тънкорунна порода овце за вълна и месо в Североизточна България. Стадото от овце в КОС служи за основа при създаването на Североизточна българска тънкорунна порода. В станцията е оформено месодайно стадо.

С Указ №991 (публикуван в ДВ бр.49/22.06.1971г.) Селскостопанската опитна станция гр.Търговище се наименува в Опитна селскостопанска станция “Академик Титко Черноколев” .

С разпореждане на Бюрото на Министерски съвет №83 от 23.02.1972г. станцията преминава към Центъра за научноизследователска и развойна дейност. В периода от 1971г-1979г. научноизследователската и внедрителската дейност на станцията се преструктурира в направление животновъдство. От 1971г.-1975г. Директор е ст.н.с. д-р Илия Шериев. През този период научните изследвания са насочени към технологичните проблеми на животновъдството и храненето на животните. В областта на икономиката на селското стопанство работи ст.н.с.д-р Радка Димова, а в областта на технологиите за отглеждане и хранене в говедовъдството и овцевъдството са назначени н.с. Марина Цанкова ( 1971г.-1975г.), ст.н.с. Милко Къснеделчев ( 1971г.); н.с. Райко Туйков (1974) и н.с. Сладина Русенова.

С Постановление № 45 на МС (03.06.1974г.) станцията преминава към Научно-изследователския институт по говедовъдство и овцевъдство- гр.Ст.Загора. От 1975г. станцията преминава към Научно-производственото обединение по говедовъдство и овцевъдство в София и се нарича Опитна станция по говедовъдство и овцевъдство “акад.Т.Черноколев” с Директор к.в.н. д-р Илия Петров. Откриват се нови научни направления: селекция на фуражопроизводството ( 1976г.) ; агротехника на тревно семепроизводство
(1976г.). Назначени са научните сътрудници – ст.н.с. к.с.н. Димитър Стефанов по фуражопроизводство и ст.н.с.к.с.н. Методи Тодоров по тревно семепроизводство, който проучва влиянието на торенето върху добива на семена в чисти посеви от житни треви. През периода 1979 - 1986г. Директор е ст.н.с.к.б.н. Георги Стефанов Георгиев, който създава лаборатория по изкуствено осеменяване на селскостопанските науки ( 1978г.) и работи в направление репродукция и изкуствено осеменяване.

От 01.03.1987г. с ПМС №6 (ДВ бр.24/1987г.)-01.01.2000г. станцията се преобразува в Комплексна опитна станция ”акад.Т.Черноколев” към Селскостопанска академия, а за неин Директор е назначен ст.н.с.к.с.н Димитър Стефанов. През този период научноизследователска дейност се извършва в следните направления: животновъдство и по-специално в овцевъдството се създава многоплодна тънкорунна линия като се кръстоса СИБ с породата Бурула. Неин автор е ст.н.с.ІІст.д-р Димитър П. Димитров. В овцевъдството продължава да се усъвършенства Североизточната българска тънкорунна порода овце като се подобряват производствените показатели и типа на вълната. Създава се племенно ядро с ценни племенни качества. В направление селекция на фуражните култури – многогодишна ръж, звездан, бяла детелина, тръстиковидна власатка, пасищен райграс и зимен фия и новата фуражна култура хераклеум работи ст.н.с.к.с.н. Димитър Ст. Димитров.
От 01.01.2000г. Директор на станцията е н.с.Іст.д-р Димитър Димитров. С Постановление №270 на Министерски съвет от 15.12.2000г. за преобразуване на звена към Националния център за аграрни науки (ДВ бр.107/2000г.) Комплексната опитна станция-Търговище се преобразува в Земеделски институт със седалище гр.Шумен, с предмет на дейност научна, приложна и обслужваща в областта на земеделието.

С Постановление №187 на Министерски съвет от 26.08.2003г. ( ДВ бр.79/2003г.) научното звено в Търговище от Земеделски институт - Шумен се преобразува в Регионален център за научно-приложно обслужване със седалище гр.Търговище към НЦАН.

От 26.09.2008 г. с ПМС №239 (ДВ бр.87) Регионалният център за научно-приложно обслужване се преобразува в Опитна станция по земеделие – държавно предприятие към Селскостопанска академия. От 01.04.2009г. неин директор е д-р Румен Калев.

Основни производства в растениевъдството са: семепроизводство на пшеница и ечемик; производство на семена от еспарзета; вегетативни подложки и калеми от многовидова маточна градина; стандартен посадъчен материал от лешник и основни овощни видове. Главна задача на животновъдството е отглеждане на високопродуктивни разплодни животни в овцевъдството и говедовъдството за нуждите на фермери и за собствено възпроизводство и производство на животинска продукция (месо, мляко, вълна и др.). Кравите са от Черношарената порода, а основна порода в овцевъдството е Североизточната българска тънкорунна порода. Отглеждат се овце и от месодайната порода Мутон Шароле. През всички периоди от своето съществуване ОСЗ-гр.Търговище е доказала, че със своята изследователска, научно-приложна и консултантска дейност служи на земеделието в региона и страната.